Прочетен: 1246 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2015 17:15
Вече няколко месеца Гърция разиграва Европейския съюз и целия свят. Исканията за реформи срещу пари, които предлагат европейските кредитори не намират отговор. Държавата играе на руска рулетка, а правителството блъфира до последно с идеята, че накрая ще получи средствата, с които да плати дълговете към банките и вътрешните си задължения.
Цялата ситуация оставя обикновения наблюдател с усещането, че Ципрас знае какво иска, но не знае как да го постигне. В основата на платформата, с която той дойде на власт беше заложен категоричен край на ограниченията. При това на ограничения, които дори не бяха започнали в същинския си вид. Убедена съм, че всички в Гърция ясно съзнаваха, че става въпрос за популизъм в най-чист вид, но хората имаха надежди и очаквания. „Какво пък – като не го направи просто ще го свалим и толкова.“
Така играта му на политически покер всъщност беше неговия единствен ход. Ципрас определено не е глупав. Той добре знае, че Гърция не може да си позволи да излезе от ЕС и, че Русия не е алтернатива. Това би означавало тотален крах. Въпреки всичко изглежда решен да играе до край.
Какво ще последва?
Надеждата, че Европа не може без Гърция, вероятно има някаква почва. Със сигурност европейската икономика ще оцелее след Грексит. Добре известна аксиома обаче е, че 90% от икономиката е психология. Ето защо и европейските държави съзнават негативните последствия, които ще нанесе евентуалното изключване на Гърция от ЕС. И най-вероятно не могат да го допуснат.
Сигурно ще се намери начин за спасението на съседите. Но доверието е окончателно подкопано. А доверие се печели бавно и се губи лесно. Доверието не е икономическо понятие. Така че едва ли след „спасяването“ Гърция може да има големи надежди за бърз просперитет. Точно обратното. В дългосрочен план икономиката ще крета, а стандартът на хората (този знаменит стандарт, с които съседите се хвалиха почти десетилетие и се сравняваха с „бедните българи“), ще спада. Нищо добро не очаква Гърция.