Та тези „инструменти“, за които стана дума, варират от формални и неформални срещи с директори и учители, до съвсем нелицеприятните форми като подкупи, влияние, натиск, до откровени заплахи. Но като че ли най-разпространен начин за набиране на „клиенти“ се оказва даването на  т. нар. „търговска отстъпка“, т. е процент от цената на учебника.

Нека категорично да изясним, че детските градини  (с изключение на частните, но те съставляват незначителен процент) не са търговци нито по смисъла на закона, нито по никой друг смисъл. Т.е. понятието „търговска отстъпка“ няма как да се съотнася с тях. Това обаче не пречи на „акулите“, издатели на учебници да се надпреварват за размера на отстъпката, която обещават. „Просвета“ например дава 30-40-50%??! Не остават по-назад и „Булвест“ и „Анубис“.

Нека да изясним и още един момент. Цената на комплекта учебници за подготвителна група в детската градина (впрочем според нормативните документи се наричат „познавателни книжки“) е определена чрез Постановление на Министерски съвет и е равна на 31.00 лв (плюс процента на инфлация за годината, който например към днешна дата добавя още около 0,60 лв). Това е крайна цена с ДДС. И ако вземете един такъв комплект и го дадете на опитен специалист в издателския бранш ще установите, че тази цена с мъка покрива разходите, камо ли да дава възможност за допълнителен ресурс, предназначен за т. нар. „търговска отстъпка“ и то в изключително големи размери.

Остава въпросът откъде ще се вземат тези средства, за които обещават трите издателства „акули“. Отговорът е неясен, но веднага се сещам за онази мъдрост, че „никой не може да ти даде толкова, колкото аз мога да ти обещая“. И примера - как в съвсем близкото минало „Просвета“ поднесе изненада на своите „клиенти“ - детски градини като вместо очакваната „отстъпка“ в пари им предостави списък със залежала преводна литература, предимно в криминалния жанр, на „другото“ издателство на шефката на „Просвета“ – издателство „Прозорец“. Така въпросните детски заведения имаха възможност да попълнят библиотеките си  с кримки и екшъни на Робърт Лъдлъм и други автори. Смешно! И тъжно.

Нека в заключение да направим няколко важни извода:

1.       Т.нар. „търговски отстъпки“, които най-често се дават в пликче под масата,  в повечето случаи не се различават от откровен ПОДКУП! А даването на подкуп и получаването му представляват престъпление според българското законодателство и рано или късно това ще доведе до заслужените последици на участниците в процеса.

2.      Така се генерира КОРУПЦИЯ на ниско ниво. А корупцията е най-сериозното противообществено явление, от което страда българската нация.

3.       Всичко това в никакъв случай не работи в полза на образованието, дори обратно. Защото по този начин се налагат учебници не на принципа на качеството им, а по други критерии.