Дамата не само е подала иск, но е създала собствена организация... за борба с платените коментари.

Така, това, че има такава професия не е ново. В родното БГ сме свидетели на целия процес – от раждането, през детството, до възрастните й прояви. Не е ново и, че е що годе платена. Новото в случая е, че някои от тези, които я практикуват имат желание да излязат на светло. Което и парадоксът – тролът няма личност. По този начин може да изказва крайни мнения, да обижда, да лъже безнаказано.

От друга страна читателите си изграждат в съзнанието нещо като сборен образ на трола. Например по времето на Орешарски, когато четяха хвалебствените коментари за властта в нета, на фона многохилядните протести, хората си представяха измъчената физиономия на Антон Кутев, прехапал език и чукащ през нощта с два пръста върху клавиатурата. Такива са и образите на Цветанов с огромните уши. Бареков с пияно-наркоманизирания си поглед, размятащ пачките на Василев и Пеевски. Доган, дъвчещ неразбираеми фрази пред неграмотния си електорат. Манолова с треперещите си ръце, манипулираща изборите. Сидеров във позата на хитлеристки поздрав, насочен към Путин. Бойко по анцуг и джапанки под цъфналите магнолии. И т.н.

Тролът е огледален образ на неговия господар. Въпросът е оправдани ли са парите за тази „работа“.